Варна извън туристическите маршрути

Повечето туристи опознават Варна по един и същ маршрут – Морската градина, пешеходната зона, плажа и Катедралата. Това са местата, които неизменно присъстват във всеки пътеводител и напълно заслужават вниманието, което получават.

Но зад тях има още един град. Град от тихи улици, квартали със собствен характер и места, които рядко попадат в туристическите маршрути, но пазят голяма част от историята на Варна. Именно към тях ще те отведе тази разходка.

1. Часовниковата кула и зала „Съединение“ – центърът преди центъра

Часовниковата кула е едно от онези места, покрай които почти всеки е минавал, без да се замисли колко история събира в себе си. Намира се непосредствено до пешеходната зона и днес е естествена част от градската среда, но преди повече от век е имала съвсем различна роля.

Построена е през 1889 г. по проект на градския инженер Сава Димитриевич по поръчка на тогавашния кмет Кръстю Мирски. Каменната постройка, висока 24 метра, първоначално служи като наблюдателница на Пожарната команда. От върха ѝ дежурните следят за пожари и подават сигнали към града – с флагове и знамена през деня, а вечер с фенери. Тази функция отпада през 1898 г., когато пожарната вече разполага с телефонна връзка.

Само две години след построяването на кулата, през 1891 г., варненският общественик Отон Иванов донася часовников механизъм от чужбина. Производителят му остава неизвестен и до днес. Механизмът е поставен в голяма дървена кутия, до която се стига по тесни виещи се стълби. След смъртта на Отон Иванов през 1932 г. грижата за часовника е поета от неговия син Иван Отонов, който продължава семейната традиция. По онова време Часовниковата кула е и най-високата постройка във Варна.

Само на няколко крачки се намира и зала „Съединение“ – сграда, проектирана от арменския архитект Кюрегян с фасада в италиански ренесансов стил. Отворена е в края на 1890 г., а от 1909 г. започва да функционира и като кино. Именно тук, на 12 март 1921 г., Стоян Бъчваров открива първия театрален сезон във Варна с пиесата „Инстинктът“ от Анри Кестмекер – години преди градът да има собствена театрална сграда.

Днес Часовниковата кула е само на няколко минути пеша от централната пешеходна зона. Можеш да я включиш в разходката си преди представление в театъра или след вечеря в центъра. Hippo Taxi те оставя в сърцето на града, а останалото време остава за самата разходка, а не за търсене на място за паркиране.

2. Улица „Хан Крум“ – старата Варна в 200 метра

Само на три минути от пешеходната зона започва една улица, която създава усещането, че си попаднал в съвсем различна Варна.

„Хан Крум“ не впечатлява с големи площади или известни забележителности. Очарованието ѝ е в друго – в начина, по който събира на едно място различни пластове от историята на града.

Още на ъгъла се намират Римските терми – четвъртите по големина запазени римски обществени бани в Европа, изградени през II–III век. Те сами по себе си са достатъчна причина човек да стигне дотук, но улицата предлага много повече.

Най-пълната дигитална база данни за недвижимото културно наследство на Варна – по ул. „Хан Крум“ са регистрирани няколко единични архитектурни паметника. Сред тях е жилищната сграда на №17, построена още през 1863 г. по проект на арх. Стефан В. Попов.

На пресечката с ул. „Тича“ се намира храмът „Св. Богородица Панагия“, датиран около 1602 г. и смятан за един от най-старите действащи храмове във Варна. Малко по-нагоре, на ъгъла с ул. „Цар Калоян“, е и Музей „Стара Варна“.

Самата улица е тясна, с естествено преплитане на стари и по-нови сгради. Именно това съжителство показва най-добре как градът се е развивал през различните исторически периоди. Това не е музей под открито небе, а обикновена градска улица, по която хората живеят и минават всеки ден. Точно тази автентичност я прави по-интересна от много от популярните туристически маршрути.

Римските терми са на пешеходно разстояние от центъра, но ако искаш спокойно да разгледаш целия район, Hippo Taxi те оставя директно до началото на маршрута и те взема тогава, когато разходката приключи – без да се налага предварително да мислиш откъде ще тръгнеш обратно.

3. Пазар „Чаталджа“ – истинският варненски пазар

Има места, които няма да откриеш в туристическите класации, но ако попиташ човек, който живее във Варна, ще ти каже: „Отиди там.“

Такова място е пазар „Чаталджа“. Ако в Hippo попиташ някой от нашите шофьори къде пазаруват местните, шансът да чуеш точно този отговор е голям.

Разположен между бул. „Чаталджа“, ул. „Цар Асен“, ул. „Печ“ и ул. „Войнишка“, пазарът работи всеки ден. Тук ще намериш пресни плодове и зеленчуци, месо, риба, гъби, готова храна, домашни потреби, облекло и десетки малки търговци, които са част от квартала от години.

Това не е най-големият пазар във Варна. Не е и най-модерният. Но именно това му придава характер. Всичко е такова, каквото трябва да бъде – достатъчно оживено, достатъчно шумно и достатъчно истинско.

Историята на пазара е свързана с историята на самия район. На мястото на днешния площад „Съединение“, в края на XIX и началото на XX век, се е намирало футболното игрище на спортен клуб „Атлант“. По-късно там започва да се провежда петъчният пазар, който с времето се превръща в предшественик на днешния пазар „Чаталджа“. От 1938 г. на същото място се организира и традиционният Великденски панаир.

Самото име „Чаталджа“ също носи история. То е дадено в памет на сраженията при Чаталджа по време на Балканската война (1912–1913 г.) и остава част от историческата памет, запазена в имената на варненските квартали и улици.

Ако искаш да видиш Варна такава, каквато е всеки ден, без туристическите добавки, Чаталджа е добро начало.

Пазарът е на около десет минути пеша от центъра, но паркирането в района често е предизвикателство. А когато си тръгваш с пълни торби, последното, което ти се иска, е да обикаляш в търсене на свободно място. Hippo Taxi те оставя точно до пазара и те прибира, когато си готов да се прибереш.

4. Аспарухово – квартал с над век история и една от най-красивите гледки към Варна

Повечето хора възприемат Аспарухово като квартала от другата страна на моста. За нас обаче това е едно от местата, които показват Варна от най-различен ъгъл – буквално и преносно.

Историята му започва много преди днешния квартал. Първото му име е „Сес Севмес“, което в превод от турски означава „тихо място“. След Освобождението, около 1903 г., тук започват да се заселват бежанци, а селището постепенно се оформя като самостоятелна общност. През 1927 г. е открито читалище „Просвета“, а след Балканската война и следващите военни конфликти районът продължава да се разраства.

През 1934 г. кварталът за кратко носи името „Тихина“, но по предложение на местните жители на 17 декември същата година официално получава името „Аспарухово“ – в чест на хан Аспарух.

Днес районът включва кварталите Аспарухово и Галата, но най-голямото му богатство е гледката. От нос Галата се открива една от най-впечатляващите панорами към Варненския залив – целият град е пред теб, пристанището остава вляво, а откритото море се разгръща надясно.

Самото пътуване дотам също е част от преживяването. Аспаруховият мост, открит на 8 септември 1976 г., е с дължина 2050 метра и остава най-дългият мост в България. Под него преминават кораби, а при пресичането му погледът обхваща едновременно Варненския залив и Варненското езеро – гледка, която трудно може да се види от друго място в града.

До нос Галата не се стига случайно. Но ако попиташ някой от шофьорите на Hippo къде би завел човек, който иска да види Варна отвисоко, това почти сигурно ще бъде един от първите отговори.

5. Районът около ул. „Стефан Стамболов“ – Варна от началото на XX век

Понякога най-интересните истории не се намират в музеите, а по улиците.

Такъв е районът около ул. „Стефан Стамболов“, както и съседните „Хан Аспарух“, „Преслав“ и „Одесос“. Това не е туристическа зона и няма да попаднеш на организирани групи. Но ако се разходиш спокойно, ще откриеш десетки сгради от началото и средата на XX век, голяма част от които са декларирани като архитектурни паметници.

Тук са регистрирани голям брой жилищни, обществени и търговски сгради със значима архитектурна стойност. Част от тях са отлично запазени, други очакват своето възстановяване, но всички заедно разказват как е изглеждала Варна в периода, когато тепърва се превръща в големия черноморски град, който познаваме днес.

Разходката в този район не е музейно преживяване. Тя по-скоро дава възможност да усетиш атмосферата на една по-стара Варна – град, който се е развивал постепенно, улица след улица и квартал след квартал.

Районът е достатъчно близо до центъра, за да стигнеш пеша, но и достатъчно встрани, за да остане извън най-посещаваните маршрути. Ако решиш да комбинираш разходката със спирка при Часовниковата кула или пазар „Чаталджа“, Hippo Taxi лесно свързва тези места в едно спокойно градско пътешествие.

Варна е повече от маршрут

Морската градина, Катедралата и плажът винаги ще бъдат първата среща с Варна. Но градът не свършва там.

Часовниковата кула и зала „Съединение“, ул. „Хан Крум“, пазар „Чаталджа“, Аспарухово с нос Галата и районът около ул. „Стефан Стамболов“ показват различно лице на града – по-тихо, по-автентично и по-близко до ежедневието на хората, които живеят тук.

В Hippo прекарваме всеки ден по улиците на Варна. Именно затова знаем, че най-интересните места невинаги са тези, които първи попадат в туристическите гидове. Понякога са само на една пресечка встрани.

А когато решиш да ги откриеш, ние ще те отведем дотам.