Варна е едно от онези редки места по света, в които миналото не се е пазело в музейни витрини, а е оцеляло на открито – в земята, в скалите, по улиците. Тук, под асфалта на промишлената зона, се крие позлатеното свидетелство на цивилизация, която е процъфтявала хилядолетие преди Египет. По центъра, на крачка от пристанището, руините на грандиозна римска баня напомнят, че морският град е бил и столица на провинция. А в боровите гори северно от града, в отвесна варовикова скала, монаси-отшелници са изсекли своите килии преди осем века.

Тази статия е пътеводител за петте обекта, без които Варна просто не може да бъде разбрана – нито от туристите, нито от самите варненци.

Праистория · ок. 4 400 — 4 100 г. пр. Хр.

Варненският халколитен некропол

 бул. „Мария Луиза“ 41

На 2 октомври 1972 г. багеристът Райчо Маринов прекъсва изкопните работи в западната промишлена зона на Варна и вдига нещо блестящо от кофата. Онова, което изглежда като „дрънкулки“, се оказва откритие на века: най-старото технологично обработено злато в света.

В числа:

294 гроба, над 3 000 златни предмета с общо тегло около 6,5 кг – всичко датирано между 4 600 и 4 200 г. пр. Хр.. Варненското злато е с повече от 1 000 години по-старо от съкровищата на Шумер, Месопотамия и Египет.

Систематичните разкопки под ръководството на археолога Иван Иванов продължават с почти без прекъсване от 1972 до 1991 г. и разкриват общо над 7 500 кв. м. Откритото свидетелства за едно от първите социално стратифицирани общества на Балканите – задълго преди шумерската и египетската цивилизация. Гроб № 43, особено богат и изпълнен с внимателно наредени дарове, се смята за едно от най-впечатляващите погребения от праисторическа Европа и за ранен знак на властова йерархия.

Самото находище се намира в промишлен квартал и не е оборудвано за посетители. Но Варненският археологически музей е извил дом на всички артефакти и представя изключителна постоянна експозиция, включваща залата с Варненското злато.

Античност · II–III в. сл. Хр.

Римските терми на Одесос

Ъгъл на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Хан Крум“

Задълго преди да стане Варна, градът се е казвал Одесос. Основан около 570 г. пр. Хр. от гръцки заселници от малоазийския Милет, той е построен на място, което вероятно траките са обитавали още по-рано. С включването му в Римската империя около 15 г. пр. Хр. градът изживява период на блясък – и именно от него са останали термите.

Мащаб:

Около 7 000 кв. м. обща площ и сводове, достигали над 20 м. височина. Термите са най-голямата римска баня на Балканите и четвърта по размер в европейската част на Римската империя – след баните на Каракала и Диоклециан в Рим и баните в Трир (Германия).

Изградени в края на II в. сл. Хр., термите са функционирали само около столетие – до края на III в., когато военните и икономически кризи в империята достигат и до Одесос. Архитектурата им е образцова: три основни зали (студената frigidarium, топлата tepidarium и горещата caldarium) са отоплявани чрез хипокауст – система от кухини под пода и в стените, по които е циркулирал горещ въздух от специални пещи. Строителите са използвали и близките топли минерални извори, чиято вода продължава да се ползва в града и до днес.

В по-ново историческо отношение е любопитно, че подземията на термите са използвани като затвор по времето на Османската империя. Стамболовистите са изтезавали тук знаменития Петко войвода през 1892 г.

Средновековие · XIII–XIV в.

Аладжа манастир

17 км северно от Варна, близо до Златни пясъци

В нишите на отвесна 25-метрова варовикова скала на Франгенското плато, сред боровите гори над Черно море, монаси-отшелници са изсекли своята обител. Аладжа е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие – и един от най-мистичните кътове на Варненска област.

Пещерите са обитавани от раннохристиянската епоха (IV–VI в.), но монашеската обител процъфтява под покровителството на боляри от Добруджанското деспотство по времето на Второто българско царство. Оцелели фрески свидетелстват за богат духовен живот в периода XIII–XIV в. След падането на България под Османска власт в края на XIV в. Аладжа постепенно западнала и до XVI–XVII в. е напусната окончателно.

Любопитно:

Истинското старо християнско название на манастира е безвъзвратно изгубено. ,,Аладжа” идва от персийско-арабски и означава ,,пъстър, шарен” – вероятно заради живописните фрески, с които е бил украсен. Записано е предание, че патронът му е ,,Свети Спас” – от Христос Спасител.

Системните проучвания на обекта са започнати в края на XIX в. от братята Карел и Херман Шкорпил – чешки учени, основоположници на българската археология, основали и Варненското археологическо дружество. На 600–700 м западно от главния комплекс се намират „Катакомбите“ – група пещери с находки от раннохристиянската епоха.

Следосвобожденска епоха · 1880–1886 г.

Катедралният храм „Свето Успение Богородично“

Пл. „Св. Св. Кирил и Методий“, центъра на Варна

Основният камък е положен само две години след Освобождението – на 22 август 1880 г., от самия княз Александър I Батенберг, с тържествен молебен и сребърни сечива, запазени и до днес в Музея за нова история на Варна. Катедралата е замислена не просто като черква, а като паметник на загиналите руски войни от Руско-турската война 1877–1878 г. – тя е първият подобен паметник в България, издигнат преди дори „Свети Александър Невски“ в София.

За строежа:

Проектът следва модела на придворния храм в Петерхоф, Санкт Петербург. Строежът е поверен последователно на майстори Васил Иванов, Янко Костанди и уста Генчо Кънев от Трявна. Финансирането включва обществени дарения, лотария от 150 000 билети и гаранция от Варненската община. 

Строителството продължава шест години. Първата литургия е отслужена на 30 август 1886 г., но вътрешното оборудване продължава десетилетия след това. Иконостасът е дело на дебърския майстор Иван Филипов. Камбанарията в сегашния си вид е доизградена едва в периода 1941–1943 г. по идея на варненския архитект Стефан Венедикт Попов. Цялостното изографисване, под ръководството на проф. Николай Ростовцев, стартира след 1949 г.

Избраното посвещение – „Успение Пресвятия Богородици“ – е в памет на руската императрица Мария Александровна, леля на княза и благодетелка на България, починала малко преди полагането на основния камък.

От 1887 г. до днес

Варненският археологически музей

бул. „Мария Луиза“ 41 – сградата на бившата Девическа гимназия

Ако всички останали места са отделни глави, то Археологическият музей е цялата книга. Основан през 1887 г. по инициативата на братята Карел и Херман Шкорпил, той е едно от най-старите музейни дела в България. Днес е сред Стоте национални туристически обекта и е гостувал с изложби в Япония, Германия, Франция, Израел, Италия, Канада, Испания, САЩ, Русия и Гърция.

Постоянната експозиция, изцяло обновена по европейски проект през 2012 г., проследява хронологически 40 000 години история в района на Варна: от праисторията, през траките и Одесос, до Средновековието и Възраждането. На площ от 2 000 кв. м и с десетки хиляди експонати, музеят е неизбежна спирка за всеки, решил да разбере как едно от най-старите черноморски пристанища се е превърнало в третия по-големина град в България.

Предложен маршрут: Един ден в историята на Варна

Три от петте места се намират пешеходно близо едно до друго в центъра на града. Аладжа Манастир изисква отделна полудневна разходка.

Археологически музей (сутринта)
Отворете с Варненското злато – това поставя всичко в контекст. Отделете поне 1,5 – 2 часа

Римски терми (пеш, 10 мин.)
Разходка през античния Одесос. Изнасят се и екскурзии с гид.

Катедралата (пеш, 5 мин.)
Обяд в центъра, после кратка спирка на площада. Влезте вътре – иконостасът и стенописите си заслужават.

Аладжа Манастир (отделен ден или следобед)
С кола: 25 мин. от центъра. С автобус: № 29 директно до обекта. Ако сте там в събота вечерта между юни и септември – изчакайте аудиовизуалния спектакъл.